Борсовата търговия е специфичен вид търговска дейност, която функционира съобразно специално разработени правила и процедури, които обичайно са разписани в специализиран нормативен акт – закон. Закона за стоковите борси и тържищата дава рамката за действие на стоковите борси, а конкретните правила и процедури са разписани в правилниците на отделните стокови борси. Стокови борси са тези, на които борсовият актив е стока и тя е предмет на покупко-продажба.
В най-новата история на нашата страна борсовата търговия се възстановява след почти половин вековно прекъсване – през първата половина на 1991г.,с възстановяването на Софийската стокова борса (ССБ). Интересен е факта, че стоковите борси в страна функционират приблизително пет години без да има специален закон, който да регламентира тяхната работа.
Първия закон регламентиращ статута и работата на стоковите борси е обнародван в Д.В. бр.93 от 01 ноември 1996г. това е Закона за стоковите борси и тържищата (ЗСБТ). В този нормативен акт освен работата на стоковите борси се регламентира и дейността на тържищата. ЗСБТе разписан в две части, от които първата е посветена на стоковите борси, а втората – на стоковите тържища. Обект на анализ в настоящия материал е първата част на закона. В тази си част закона се състои от 4 глави и 4 раздела и допълнителни разпоредби.
Стоковите борси са организиран пазар, където в специално изградени за целта места, оборудвани по съответен начин всеки работен ден се сключват и реализират сделки за покупко-продажба на еднакви по качество и партидно заменими стоки.
На стоковите борси се предлагат масови стоки: зърнени храни, кафе, какао, захар, растителни масла, текстилни суровини, каучук, цветни метали, петрол и др.
Стоковите борси възникват през 15 век.
Стоковите борси по принцип са отворени членски организации, но приемането на нови членове е доста трудно, тъй като пред кандидат – членовете се поставят много строги и високи изисквания.
Борсите са организации с едностепенна форма на управление. Контрола върху дейността им се осъществява от държавата.
Борсата не е страна от сделките. Нейната основна грижа е осигуряване на максимални удобства за работа и стриктно съблюдаване на реда и правилата за борсовата търговия.
Котировката на борсата представлява регистрирани на цените на стоките по установения официален ред, по които цени през съответния ден са сключени сделки на борсата.
В зависимост от разграничителния критерий стоковите борси се делят на национални и международни, от европеийски и англоамерикански тип, общи и специализирани, за спот сделки и за срочни сделки.
Борсовите сделки се делят на две основни групи: сделки за налични стоки (спот и кеш) сделки и срочни (фючърсни) сделки. Фючърсните сделки от своя страна се делят на спекулативни, хедж и опционни сделки.
Опционните сделки по своята същност са спекулативни, докато сделките „хедж” по същество са застраховащи борсови сделки, но срочните контракти, които хеджърите продават, се използват от спекулантите за извличане на печалба чрез покупко-продажба на същите със спекулативна цел.
За да приключи срочния си контракт ( да закрие откритата си позиция) хеджърът трябва да сключи обратна („компенсационна”) или т.нар. „офсетна” сделка.
Борсовите сделки се сключват чрез типови контракти и стандартни качества, определени от борсата. Контрактите за налични стоки са частично стандартизирани, докато тези за срочни сделки са напълно стандартизирани.
Котировките на международните стокови борси служат като база за определяне на международните цени на стоките, обект на борсовия пазар и в търговията извън борсите.
